Голото нищо
Светът осъмна черно-бял.
По дяволите отлетяха цветовете.
Часовникът е вече спрял -
обърна времето на световете.
При толкова светци и влъхви,
при цялата църковна плесен
във скръбно тяло без душа осъмвам
в този свят - объркан, грешен.
И няма вече време за въпроси.
Достигнах накрая до голямото нищо.
Всеки сам товара си носи.
Да очаквам някакво чудо? Излишно!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
