Ще разкажа за един човек,
Пътувал чак от минал век,
Хиляди лица готов е да смени,
Винаги търси някой да вини.
Защо ли бе така клет?
Ах, милия човек.
Да се върнем към година една,
хиляда осемстотин седемдесет и осма,
заветната тя.
Постави се там едно начало,
Пет века човека за него мечтало.
Момента дойде,
Той беше свободен!
Да действа,
Но не и да мисли!
Да бъде,
Но не и да пребъде!
Времето обаче минава,
Откъде тръгна,
Човека забравя.
Душата му все се луташе,
Но мълчеше.
Дума не обелваше.
Не четеше.
Пред голямата черна машина,
Денем и нощем седеше.
И вярваше.
Не мечтаеше.
Продължаваше напред.
Всеки ден като предишния,
Всеки следващ като този.
Не искаше.
Да се бори, той не искаше.
Та нали е свободен!?
И грачеше.
Срещу мен, срещу теб,
Злини само бълваше.
Та нали е свободен!?
Тъжна съдба бе избрал,
За този миг,
Дори не бе мечтал.
Ако в себе си видя човека описан,
Недей тъжи,
Не стой така залисан.
Бъди такъв,
Какъвто искаш.
Бъди велик!
Бъди добро!
Не дарявай никой
Дори и с капка зло.
И помни,
Промяната ще видиш,
Щом в своето огледало,
Започнеш сам да дириш!
© Маги Todos los derechos reservados