Голямата любов
Горях във огъня буен на твоето тяло,
бях във съня на мисълта ти по мен.
И не мислех, когато ти се отдавах изцяло.
Нямах минута без теб, нито нощ, нито ден.
Ти отскубна от сърцето си любовта ми.
От съня си издраска лика ми със въглен.
Станах спомен забравен в душата ти.
С триста дяволи се отрече от мен.
Молих Бог да забравя, да изтрие сълзите.
Пак да бъда онази, която от обич летях.
Ангелски пак да разперя крилете,
ала стъпвах по жар, и към тебе вървях.
Към всеки миг изживяна любов се завръщах,
всяка ласка закътвах в душата, кървях...
И горейки, така те обичах, че светех,
а любовта ми израсна в космичен пожар.
Аз помислих, че пропадам във бездна,
ала силата Обич ме издигна високо.
Днес живея на една друга вселена,
тя се казва "Любов" и за теб е далеко.
Много искам и ти при мен тук да бъдеш.
Няма нощи студени, тук е всякога ден.
Две сълзи ти изпращам, греха да измиеш.
Ако можех - и свойта любов, за да влезеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
