14 dic 2020, 9:26

Голямата мъдрост на малкия Ежко

1.3K 1 8

 

Казват, много бил бодлив,

а дали разбират, че

крие се добро момче,

зад образа така свадлив?

 

Кой това ще го разбере,

ако само го погледне

без до него да приседне?

Ето, питайте ме мене.

 

Срешнахме се до чешмата,

а той, срамежлив, се скри

почти от моите очи,

но не оставих тъй нещата.

 

С думички добри, вежливи,

погововорих му, а той

със усмивчици безброй,

показа образче игриво.

 

Разказа ми за мравките, тревата,

защо мяучат котките в нощта

(Защо ли? Ами просто ей така)

и колко люби всички ни земята.

 

Да, малък Еж, но мъдростта разбрал,

че най е ценното да сме добри,

дори когато има лоши дни

и пълно е между бодлите с кал.

 

А после бавно, бавно се прибра

в хралупата си някъде из двора

(Къде е тя ли? Не попитах, хора)

а мен да бъда Еж ме размечта.

 

Така завърши срещата приятна,

но знам, че някъде у нас приятел имам!

Щом срещнем се, отново ще го снимам,

а за финал, изпращам ви усмивка лятна.

 

13.11.2020.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за положителната оценка, Скитнице 😊
  • Любовта е болка, каза зайчето и прегърна таралежа...
    Добрите сърца се крият зад бодлите, а имаме ли усета да ги открием?
    Много ми хареса! Поздрав!
  • Благодаря, Наташа.
    А, че ги обичам, си е факт. От змиите, през паяците, до големите бозайници.
  • Само хората с добри сърца обичат безрезервно животните! Поздравления за стиха,Георги!
  • Наистина и аз така си го възприемам 😊
    Благодаря, Катя 😊

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...