Голямата мъдрост на малкия Ежко
Казват, много бил бодлив,
а дали разбират, че
крие се добро момче,
зад образа така свадлив?
Кой това ще го разбере,
ако само го погледне
без до него да приседне?
Ето, питайте ме мене.
Срешнахме се до чешмата,
а той, срамежлив, се скри
почти от моите очи,
но не оставих тъй нещата.
С думички добри, вежливи,
погововорих му, а той
със усмивчици безброй,
показа образче игриво.
Разказа ми за мравките, тревата,
защо мяучат котките в нощта
(Защо ли? Ами просто ей така)
и колко люби всички ни земята.
Да, малък Еж, но мъдростта разбрал,
че най е ценното да сме добри,
дори когато има лоши дни
и пълно е между бодлите с кал.
А после бавно, бавно се прибра
в хралупата си някъде из двора
(Къде е тя ли? Не попитах, хора)
а мен да бъда Еж ме размечта.
Така завърши срещата приятна,
но знам, че някъде у нас приятел имам!
Щом срещнем се, отново ще го снимам,
а за финал, изпращам ви усмивка лятна.
13.11.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
