24 abr 2015, 16:09

Голямата заблуда

602 0 12

Каква заблуда е живота,

с когото крачим под ръка!

И гоним все висока кота

 и се оливаме така.

 

Строиме къщи и палати...

Заграждаме си двор и дом.

Ламтим за повече квадрати

и се наливаме със ром.

 

Със мебели домът си пълним

и с друга техника дори.

С храна корема да напълним.

Да се събудим призори.

 

Накрая -вижте! - се оказва,

че туй билò е суета.

Затуй и Господ ни наказва,

като ни хвърля в самота.

 

На всеки дава му палата

с едничка мебел от сандък.

За него стигат два квадрата...

Отгоре кръста е фандък.

 

И няма тук висока кота-

лежим по-ниско от трева.

И колко жалко за живота:

било е всичко бадева.

--------------------------

ламтим -лакомим се

фандък - подарък

бадева - напусто, напразно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Приятели!Не очаквах такива отзиви!Просто ме разплаквате!Вярно е,че живота се дава веднаж, но той трябва да се изживее по най-добрия скромен, всеотдаен и непорочен начин!В любов и разбирателство!
    Но като гледам как се е затичал този свят със своята лакомия,агресивност, порочност и непочтенност,стигам до извода, който
    лансирам в стихото.Благодаря ви още веднаж за посещението и за оценките!Желая Ви здраве и хубав пролетен ден!
  • И няма тук висока кота-
    лежим по-ниско от трева. Поздравления.
  • Ръкопляскам ти права за тоя стих!
    Палат..от два квадрата..с едничка мебел от сандък..лежим по-ниско от тревата...Какъв смях - ти ме разплака!Но - мъдро и не „бадева“ !
    Хубава събота и неделя, прекрасен Апостоле!
  • С Младен!
    Поздрав Никола
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
    Накрая - вижте..., се оказва,
    че туй билò е суета.
    Затуй и Господ ни наказва,
    като ни хвърля в самота.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...