Голямата заблуда
Каква заблуда е живота,
с когото крачим под ръка!
И гоним все висока кота
и се оливаме така.
Строиме къщи и палати...
Заграждаме си двор и дом.
Ламтим за повече квадрати
и се наливаме със ром.
Със мебели домът си пълним
и с друга техника дори.
С храна корема да напълним.
Да се събудим призори.
Накрая -вижте! - се оказва,
че туй билò е суета.
Затуй и Господ ни наказва,
като ни хвърля в самота.
На всеки дава му палата
с едничка мебел от сандък.
За него стигат два квадрата...
Отгоре кръста е фандък.
И няма тук висока кота-
лежим по-ниско от трева.
И колко жалко за живота:
било е всичко бадева.
--------------------------
ламтим -лакомим се
фандък - подарък
бадева - напусто, напразно
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
