26 ago 2009, 22:33

Гора 

  Poesía » Otra
542 0 5

Събра се цялото небе в една звезда –

звезда, която във нощта над нас да свети,

за да не губим пътя си към любовта

в гората, между старите дървета.

 

Реката, на шега, се раздели

и ни направи брод, където да преминем,

а вятърът обидено се скри,

притихна и превърна се в невидим.

 

Тревите ни изплетоха килим

и се затичахме към любовта си боси.

Гората в миг зад нас се промени,

намокри се, разплака се и стана лоша.

 

Разсърдено зашепна със листа

и ние с теб разбрахме, че завижда,

за пътя ни в нощта към любовта

и затова, че скоро ще я видим…

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??