Гора
Събра се цялото небе в една звезда –
звезда, която във нощта над нас да свети,
за да не губим пътя си към любовта
в гората, между старите дървета.
Реката, на шега, се раздели
и ни направи брод, където да преминем,
а вятърът обидено се скри,
притихна и превърна се в невидим.
Тревите ни изплетоха килим
и се затичахме към любовта си боси.
Гората в миг зад нас се промени,
намокри се, разплака се и стана лоша.
Разсърдено зашепна със листа
и ние с теб разбрахме, че завижда,
за пътя ни в нощта към любовта
и затова, че скоро ще я видим…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
благодаря за удоволствието!
