Jasminaa (Жасмина Александрова) Jasminaa (Жасмина Александрова)
13
27 sept 2018, 1:09

Гора

800 4 2

Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..

А смисълът не е ли точно във това?
Да спреш за малко и да дишаш бавно..
Да седнеш тихо и да оцениш мига..
без да търсиш бъдещето славно.

И ето! Преобръща нещо в миг сега,
природата от суета неопетнена.
Изтрива скритата във мен тъга
и пърхат пеперуди във корема.

Аз радвам се на тази красота,
а тишината я пронизва летен вятър
Нежно шумолят зелените листа..
далеч от заглушителния театър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жасмина Александрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Jasminaa (Жасмина Александрова)
    Jasminaa (Жасмина Александрова)
    Здравей . Оценявам мнението ти , но думата заглушителен не е избрана случайно. Идеята е , че театърът на забързаното ни съществуване заглушава сетивата , той не е просто шумен. Той е толкова шумен, че надделява над вътрешния ни глас и само далеч от него можем да получим просветление за истинската стойност на малките неща.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Все си казвам, че няма да се обаждам и че трябва да се съобразявам, обаче като ме спъва нещо някъде и не мога да се въздържа. Дано да ми простиш нахалството, но "далеч от шумния театър" си ляга на мястото не само като звучене, но и като точната противоположност на тишина.
    А за смисъла съм съгласна. Животът е вълшебно питие и трябва да се пие бавно, но на големи глътки Но това го могат само вълшебниците

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0