Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това?
Да спреш за малко и да дишаш бавно..
Да седнеш тихо и да оцениш мига..
без да търсиш бъдещето славно.
И ето! Преобръща нещо в миг сега,
природата от суета неопетнена.
Изтрива скритата във мен тъга
и пърхат пеперуди във корема. ...