Гора
Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това?
Да спреш за малко и да дишаш бавно..
Да седнеш тихо и да оцениш мига..
без да търсиш бъдещето славно.
И ето! Преобръща нещо в миг сега,
природата от суета неопетнена.
Изтрива скритата във мен тъга
и пърхат пеперуди във корема.
Аз радвам се на тази красота,
а тишината я пронизва летен вятър
Нежно шумолят зелените листа..
далеч от заглушителния театър.
© Жасмина Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей . Оценявам мнението ти , но думата заглушителен не е избрана случайно. Идеята е , че театърът на забързаното ни съществуване заглушава сетивата , той не е просто шумен. Той е толкова шумен, че надделява над вътрешния ни глас и само далеч от него можем да получим просветление за истинската стойност на малките неща.
-
Все си казвам, че няма да се обаждам и че трябва да се съобразявам, обаче като ме спъва нещо някъде и не мога да се въздържа. Дано да ми простиш нахалството, но "далеч от шумния театър" си ляга на мястото не само като звучене, но и като точната противоположност на тишина.
А за смисъла съм съгласна. Животът е вълшебно питие и трябва да се пие бавно, но на големи глътки Но това го могат само вълшебниците
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
