Jasminaa (Жасмина Александрова) Jasminaa (Жасмина Александрова)
13
Sep 27, 2018, 1:09 AM

Гора

799 4 2

Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..

А смисълът не е ли точно във това?
Да спреш за малко и да дишаш бавно..
Да седнеш тихо и да оцениш мига..
без да търсиш бъдещето славно.

И ето! Преобръща нещо в миг сега,
природата от суета неопетнена.
Изтрива скритата във мен тъга
и пърхат пеперуди във корема.

Аз радвам се на тази красота,
а тишината я пронизва летен вятър
Нежно шумолят зелените листа..
далеч от заглушителния театър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жасмина Александрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Jasminaa (Жасмина Александрова)
    Jasminaa (Жасмина Александрова)
    Здравей . Оценявам мнението ти , но думата заглушителен не е избрана случайно. Идеята е , че театърът на забързаното ни съществуване заглушава сетивата , той не е просто шумен. Той е толкова шумен, че надделява над вътрешния ни глас и само далеч от него можем да получим просветление за истинската стойност на малките неща.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Все си казвам, че няма да се обаждам и че трябва да се съобразявам, обаче като ме спъва нещо някъде и не мога да се въздържа. Дано да ми простиш нахалството, но "далеч от шумния театър" си ляга на мястото не само като звучене, но и като точната противоположност на тишина.
    А за смисъла съм съгласна. Животът е вълшебно питие и трябва да се пие бавно, но на големи глътки Но това го могат само вълшебниците

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0