27 сент. 2018 г., 01:09

Гора

Поэзия » Философская

805 4 2

Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..

А смисълът не е ли точно във това?
Да спреш за малко и да дишаш бавно..
Да седнеш тихо и да оцениш мига..
без да търсиш бъдещето славно.

И ето! Преобръща нещо в миг сега,
природата от суета неопетнена.
Изтрива скритата във мен тъга
и пърхат пеперуди във корема.

Аз радвам се на тази красота,
а тишината я пронизва летен вятър
Нежно шумолят зелените листа..
далеч от заглушителния театър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Jasminaa (Жасмина Александрова)

Здравей . Оценявам мнението ти , но думата заглушителен не е избрана случайно. Идеята е , че театърът на забързаното ни съществуване заглушава сетивата , той не е просто шумен. Той е толкова шумен, че надделява над вътрешния ни глас и само далеч от него можем да получим просветление за истинската стойност на малките неща.

2018-09-28T09:35:51+03:00
щураче (любимка)

Все си казвам, че няма да се обаждам и че трябва да се съобразявам, обаче като ме спъва нещо някъде и не мога да се въздържа. Дано да ми простиш нахалството, но "далеч от шумния театър" си ляга на мястото не само като звучене, но и като точната противоположност на тишина.
А за смисъла съм съгласна. Животът е вълшебно питие и трябва да се пие бавно, но на големи глътки Но това го могат само вълшебниците

2018-09-27T12:21:57+03:00