Jasminaa (Жасмина Александрова) Jasminaa (Жасмина Александрова)
13
27.09.2018 г., 1:09

Гора

801 4 2

Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..

А смисълът не е ли точно във това?
Да спреш за малко и да дишаш бавно..
Да седнеш тихо и да оцениш мига..
без да търсиш бъдещето славно.

И ето! Преобръща нещо в миг сега,
природата от суета неопетнена.
Изтрива скритата във мен тъга
и пърхат пеперуди във корема.

Аз радвам се на тази красота,
а тишината я пронизва летен вятър
Нежно шумолят зелените листа..
далеч от заглушителния театър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жасмина Александрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Jasminaa (Жасмина Александрова)
    Jasminaa (Жасмина Александрова)
    Здравей . Оценявам мнението ти , но думата заглушителен не е избрана случайно. Идеята е , че театърът на забързаното ни съществуване заглушава сетивата , той не е просто шумен. Той е толкова шумен, че надделява над вътрешния ни глас и само далеч от него можем да получим просветление за истинската стойност на малките неща.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Все си казвам, че няма да се обаждам и че трябва да се съобразявам, обаче като ме спъва нещо някъде и не мога да се въздържа. Дано да ми простиш нахалството, но "далеч от шумния театър" си ляга на мястото не само като звучене, но и като точната противоположност на тишина.
    А за смисъла съм съгласна. Животът е вълшебно питие и трябва да се пие бавно, но на големи глътки Но това го могат само вълшебниците

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0