Гората

25 mar 2012, 13:57

Poesía » De amor

481 0 1

ГОРАТА

Гората е тъмна

и клоните ни скриват.

Пръстта е мръсна,

пръстите се свиват.

Шепа след шепа,

дъх след дъх

- трева, клони,

мокър мъх.

Страхът ме кара

може би.

Страхът или

може би

пък ти.

ГЛЪТКА

Защото днес ще е

вчера

и всичко останало тръни

в дланите ми,

засъхнали

в потта на изминали думи.

Затова, затова ела,

мила моя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.