Гората

25.03.2012 г., 13:57 ч.

Поезия » Любовна

482 0 1

ГОРАТА

Гората е тъмна

и клоните ни скриват.

Пръстта е мръсна,

пръстите се свиват.

Шепа след шепа,

дъх след дъх

- трева, клони,

мокър мъх.

Страхът ме кара

може би.

Страхът или

може би

пък ти.

ГЛЪТКА

Защото днес ще е

вчера

и всичко останало тръни

в дланите ми,

засъхнали

в потта на изминали думи.

Затова, затова ела,

мила моя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.