ГОРАТА
Гората е тъмна
и клоните ни скриват.
Пръстта е мръсна,
пръстите се свиват.
Шепа след шепа,
дъх след дъх
- трева, клони,
мокър мъх.
Страхът ме кара
може би.
Страхът или
може би
пък ти.
ГЛЪТКА
Защото днес ще е
вчера
и всичко останало тръни
в дланите ми,
засъхнали
в потта на изминали думи.
Затова, затова ела,
мила моя.
© Тихомир Неделчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
