ГОРАТА
Гората е тъмна
и клоните ни скриват.
Пръстта е мръсна,
пръстите се свиват.
Шепа след шепа,
дъх след дъх
- трева, клони,
мокър мъх.
Страхът ме кара
може би.
Страхът или
може би
пък ти.
ГЛЪТКА
Защото днес ще е
вчера
и всичко останало тръни
в дланите ми,
засъхнали
в потта на изминали думи.
Затова, затова ела,
мила моя.
© Тихомир Неделчев All rights reserved.