10 abr 2016, 16:50

Горчилка

  Poesía
916 4 17

ГОРЧИЛКА

 

Животът поднася ми чаша след чаша.

Изпивам ги всички - една по една.

Но често остава мътилка и каша

след тях във душата, със трайна следа.

 

Преглъщам поредната глътка горчива,

засяда във гърлото трудна съдба.

Отрова в сърцето напитката влива,

по вените тръгва отварата зла.

 

Горчилката бавно и тежко се стича,

на пластове тъжно се стеле сама

и тинята болка и мъка довлича,

подгизнали цели от хорска злина.

 

Посягам с надежда към чаша поредна,

за мъничко сладост се моля сега,

поне да е с течност не толкова вредна

и радост достави на мойта душа.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...