10 abr 2016, 16:50

Горчилка

  Poesía
913 4 17

ГОРЧИЛКА

 

Животът поднася ми чаша след чаша.

Изпивам ги всички - една по една.

Но често остава мътилка и каша

след тях във душата, със трайна следа.

 

Преглъщам поредната глътка горчива,

засяда във гърлото трудна съдба.

Отрова в сърцето напитката влива,

по вените тръгва отварата зла.

 

Горчилката бавно и тежко се стича,

на пластове тъжно се стеле сама

и тинята болка и мъка довлича,

подгизнали цели от хорска злина.

 

Посягам с надежда към чаша поредна,

за мъничко сладост се моля сега,

поне да е с течност не толкова вредна

и радост достави на мойта душа.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...