Горчилка
ГОРЧИЛКА
Животът поднася ми чаша след чаша.
Изпивам ги всички - една по една.
Но често остава мътилка и каша
след тях във душата, със трайна следа.
Преглъщам поредната глътка горчива,
засяда във гърлото трудна съдба.
Отрова в сърцето напитката влива,
по вените тръгва отварата зла.
Горчилката бавно и тежко се стича,
на пластове тъжно се стеле сама
и тинята болка и мъка довлича,
подгизнали цели от хорска злина.
Посягам с надежда към чаша поредна,
за мъничко сладост се моля сега,
поне да е с течност не толкова вредна
и радост достави на мойта душа.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
