27 dic 2004, 15:15

Горчив дъжд

  Poesía
1.5K 0 0
Отново сама вървя.
Дъждът вали.
Докога ще е така?
Ще се промени, нали?

Надежда има в мен,
но тя изчезва
със всеки изминал ден.
Дъждът уроци ми нарежда...
Дали ще останат в мен?

Капките по устните се стичат.
Напомнят ми за теб сега.
Капките за първи път горчат...
Но не е от дъжда...

Ще те забравя ли?
Ще те намразя ли?
Не вярвам..
Но, дали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ю-то Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...