12 jun 2012, 10:16

Горчива чаша 

  Poesía » Otra
651 0 2

До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.

Да не остане горчилка за утре,
нито капка от нея да не остане,
с любов да се събуждам сутрин,
с горящ в очите и Душата пламък.

Наздраве, Живот! Пия за тебе!
Много горчилка ми поднесе,
но ще я изпия - за кой ли път
обичта ми превърна  на пепел!

И ще разпръсна пепелта по света,
с вятъра да отлети много далече.
Добре дошла отново ти, моя самота,
изпих горчивата чаша, празна е вече!

 

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Господин Карайчев, благодаря Ви за изразеното мнение и най- вече, за човешкото отношение. Уважавам Ви много като автор. Сигурно сте прав. Приемам.
  • Слабичко е, имате по-добри. Много клишета и никакъв ритъм.
Propuestas
: ??:??