12 jun 2012, 10:16

Горчива чаша

  Poesía » Otra
839 0 2

До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.

Да не остане горчилка за утре,
нито капка от нея да не остане,
с любов да се събуждам сутрин,
с горящ в очите и Душата пламък.

Наздраве, Живот! Пия за тебе!
Много горчилка ми поднесе,
но ще я изпия - за кой ли път
обичта ми превърна  на пепел!

И ще разпръсна пепелта по света,
с вятъра да отлети много далече.
Добре дошла отново ти, моя самота,
изпих горчивата чаша, празна е вече!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Господин Карайчев, благодаря Ви за изразеното мнение и най- вече, за човешкото отношение. Уважавам Ви много като автор. Сигурно сте прав. Приемам.
  • Слабичко е, имате по-добри. Много клишета и никакъв ритъм.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...