12 июн. 2012 г., 10:16

Горчива чаша

842 0 2

До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.

Да не остане горчилка за утре,
нито капка от нея да не остане,
с любов да се събуждам сутрин,
с горящ в очите и Душата пламък.

Наздраве, Живот! Пия за тебе!
Много горчилка ми поднесе,
но ще я изпия - за кой ли път
обичта ми превърна  на пепел!

И ще разпръсна пепелта по света,
с вятъра да отлети много далече.
Добре дошла отново ти, моя самота,
изпих горчивата чаша, празна е вече!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Господин Карайчев, благодаря Ви за изразеното мнение и най- вече, за човешкото отношение. Уважавам Ви много като автор. Сигурно сте прав. Приемам.
  • Слабичко е, имате по-добри. Много клишета и никакъв ритъм.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...