12.06.2012 г., 10:16

Горчива чаша

836 0 2

До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.

Да не остане горчилка за утре,
нито капка от нея да не остане,
с любов да се събуждам сутрин,
с горящ в очите и Душата пламък.

Наздраве, Живот! Пия за тебе!
Много горчилка ми поднесе,
но ще я изпия - за кой ли път
обичта ми превърна  на пепел!

И ще разпръсна пепелта по света,
с вятъра да отлети много далече.
Добре дошла отново ти, моя самота,
изпих горчивата чаша, празна е вече!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Господин Карайчев, благодаря Ви за изразеното мнение и най- вече, за човешкото отношение. Уважавам Ви много като автор. Сигурно сте прав. Приемам.
  • Слабичко е, имате по-добри. Много клишета и никакъв ритъм.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...