ГОРЧИВА ЛЮБОВ
Тази тиха китара на залеза ранен в мъглата
сякаш знае онази мелодия, толкова скромна –
беззащитната бяла мелодия, скрита в душата,
за която си мислех, че нищо отдавна не помня.
Тя е шепот на струни вълшебни, разплакани в здрача,
тя е пепел от огън, на който душата изгаря –
кой е казал, че бялата старост по залез не плаче,
кой е казал, че няма в сърцето безкрайни пожари?
Тази тиха китара налучква пътеката бяла
към онази история стара, без думи изпята.
Днес съм струпал в сърцето си хиляди думи заспали, ...