Горчива любов
ГОРЧИВА ЛЮБОВ
Тази тиха китара на залеза ранен в мъглата
сякаш знае онази мелодия, толкова скромна –
беззащитната бяла мелодия, скрита в душата,
за която си мислех, че нищо отдавна не помня.
Тя е шепот на струни вълшебни, разплакани в здрача,
тя е пепел от огън, на който душата изгаря –
кой е казал, че бялата старост по залез не плаче,
кой е казал, че няма в сърцето безкрайни пожари?
Тази тиха китара налучква пътеката бяла
към онази история стара, без думи изпята.
Днес съм струпал в сърцето си хиляди думи заспали,
но я няма добрата история, скрита в душата*.
Бях се клел да мълча до последния миг от живота,
зная как бе наказан Анхиз* и безсмъртната Лара*,
но от вятъра бялата пепел ми влиза в окото
и не млъква, разплакана в здрача, оная китара.
Аз ще стисна в юмрука си вятъра, скитащ в тревите –
от студената пръсната пепел душата ми плаче;
ще попия със него до дъно тъгата в очите си
и ще чакам да свърши китарата, галеща здрача.
Тя разказва за някаква своя история стара,
в нея някого някой обича, а той си отива...
Ах, не знае ли друга мелодия тази китара?
Няма сладка любов!
Всяка обич се ражда горчива.
________________
* “Думи без история” – стара песен на Едит Пиаф;
* Анхиз – бащата на Еней. Разгласил, че майка на сина му е
богинята Афродита, заради което бил наказан със слепота;
* Нимфата Лара – в римската митология Мута (Нямата) –
разказала на Юнона за любовта на Юпитер към Ютурн,
заради което била лишена от реч.
© Валентин Чернев All rights reserved.
