Горчива любов
ГОРЧИВА ЛЮБОВ
Тази тиха китара на залеза ранен в мъглата
сякаш знае онази мелодия, толкова скромна –
беззащитната бяла мелодия, скрита в душата,
за която си мислех, че нищо отдавна не помня.
Тя е шепот на струни вълшебни, разплакани в здрача,
тя е пепел от огън, на който душата изгаря –
кой е казал, че бялата старост по залез не плаче,
кой е казал, че няма в сърцето безкрайни пожари?
Тази тиха китара налучква пътеката бяла
към онази история стара, без думи изпята.
Днес съм струпал в сърцето си хиляди думи заспали,
но я няма добрата история, скрита в душата*.
Бях се клел да мълча до последния миг от живота,
зная как бе наказан Анхиз* и безсмъртната Лара*,
но от вятъра бялата пепел ми влиза в окото
и не млъква, разплакана в здрача, оная китара.
Аз ще стисна в юмрука си вятъра, скитащ в тревите –
от студената пръсната пепел душата ми плаче;
ще попия със него до дъно тъгата в очите си
и ще чакам да свърши китарата, галеща здрача.
Тя разказва за някаква своя история стара,
в нея някого някой обича, а той си отива...
Ах, не знае ли друга мелодия тази китара?
Няма сладка любов!
Всяка обич се ражда горчива.
________________
* “Думи без история” – стара песен на Едит Пиаф;
* Анхиз – бащата на Еней. Разгласил, че майка на сина му е
богинята Афродита, заради което бил наказан със слепота;
* Нимфата Лара – в римската митология Мута (Нямата) –
разказала на Юнона за любовта на Юпитер към Ютурн,
заради което била лишена от реч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
