19 abr 2011, 22:17

Горчива Отрова

973 0 0

Когато целият свят потъне в тишина

и виждаш само мрака в своето сърце,

тогава лед сковава старата луна

и протягаш бавно към слънцето ръце...

 

Жадно пиеш от отровата горчива

и търсиш изход от тая самота,

животът бавно от тебе си отива,

намирайки спасение в смъртта...

 

Но дали това е пътят, който търсиш

и дали ще почувстваш после лекота?

От чашата студена пак отпиваш

и отронваш счупени парченца стъкълца...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайнствената Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...