19 abr 2011, 22:17

Горчива Отрова

975 0 0

Когато целият свят потъне в тишина

и виждаш само мрака в своето сърце,

тогава лед сковава старата луна

и протягаш бавно към слънцето ръце...

 

Жадно пиеш от отровата горчива

и търсиш изход от тая самота,

животът бавно от тебе си отива,

намирайки спасение в смъртта...

 

Но дали това е пътят, който търсиш

и дали ще почувстваш после лекота?

От чашата студена пак отпиваш

и отронваш счупени парченца стъкълца...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайнствената Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...