19.04.2011 г., 22:17

Горчива Отрова

957 0 0

Когато целият свят потъне в тишина

и виждаш само мрака в своето сърце,

тогава лед сковава старата луна

и протягаш бавно към слънцето ръце...

 

Жадно пиеш от отровата горчива

и търсиш изход от тая самота,

животът бавно от тебе си отива,

намирайки спасение в смъртта...

 

Но дали това е пътят, който търсиш

и дали ще почувстваш после лекота?

От чашата студена пак отпиваш

и отронваш счупени парченца стъкълца...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...