Apr 19, 2011, 10:17 PM

Горчива Отрова

974 0 0

Когато целият свят потъне в тишина

и виждаш само мрака в своето сърце,

тогава лед сковава старата луна

и протягаш бавно към слънцето ръце...

 

Жадно пиеш от отровата горчива

и търсиш изход от тая самота,

животът бавно от тебе си отива,

намирайки спасение в смъртта...

 

Но дали това е пътят, който търсиш

и дали ще почувстваш после лекота?

От чашата студена пак отпиваш

и отронваш счупени парченца стъкълца...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...