Когато целият свят потъне в тишина
и виждаш само мрака в своето сърце,
тогава лед сковава старата луна
и протягаш бавно към слънцето ръце...
Жадно пиеш от отровата горчива
и търсиш изход от тая самота,
животът бавно от тебе си отива,
намирайки спасение в смъртта...
Но дали това е пътят, който търсиш
и дали ще почувстваш после лекота?
От чашата студена пак отпиваш
и отронваш счупени парченца стъкълца...