Когато целият свят потъне в тишина
и виждаш само мрака в своето сърце,
тогава лед сковава старата луна
и протягаш бавно към слънцето ръце...
Жадно пиеш от отровата горчива
и търсиш изход от тая самота,
животът бавно от тебе си отива,
намирайки спасение в смъртта...
Но дали това е пътят, който търсиш
и дали ще почувстваш после лекота?
От чашата студена пак отпиваш
и отронваш счупени парченца стъкълца...
© Тайнствената All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
