Горчива Отрова

Apr 19, 2011, 10:17 PM

Poetry » White poetry

687 0 0

Когато целият свят потъне в тишина

и виждаш само мрака в своето сърце,

тогава лед сковава старата луна

и протягаш бавно към слънцето ръце...

Жадно пиеш от отровата горчива

и търсиш изход от тая самота,

животът бавно от тебе си отива,

намирайки спасение в смъртта...

Но дали това е пътят, който търсиш

и дали ще почувстваш после лекота?

От чашата студена пак отпиваш

и отронваш счупени парченца стъкълца...

Please sign in with your account so you can comment and vote.