27 jun 2012, 10:20

Горчивата истина

  Poesía » Civil
1.4K 1 1

.

 

Случайно открих в стара тетрадка това мое писание, за което бях забравил и изобщо нямам спомен кога и защо е писано. По данни на датата през далечната 2004-та.  Не знам какво ме е предизвикало да го напиша тогава, но явно нещо ме е ядосало, и то много, защото по принцип не пиша такива неща.

Е... за всяко нещо си има първи път...

 

 

ГОРЧИВАТА ИСТИНА

 

Аз мислех - всичко е една шега,

но оказа се – не е така.

Работата друга е била –

в таз държава имало си правила.

Но не важат за мутри с БМВ-та

и гърли с големи деколтета.

Не важат за баровци с Мерцедеси

с разни мафиотски интереси.

Щом до властта всеки се докопа,

народа свой готов е да закопа.

С него прави си експерименти,

а после иска избирателни проценти.

От Мадрид пристигна „Царят” даже

на наш гръб нещо да намаже.

Надеждата ни в него бе така голяма,

за България, казваха, ще е реклама.

Но след 800 дни за лапане щом не остана,

самолета на обратно той си хвана.

Преди него ни цоцаха Жан и Иван,

а днес в сянка командва Доган.

А бат Бойко, като същ Херкулес,

уж вкарва разни бандити в кафез.

Но не ще да си спира човекът прогреса,

че гледа си и той интереса.

Виновна му е все родната прокуратура,

но и на него работата май му е през кура.

В затвора влизат само кокошкарите,

а престъпниците се гърмят по тротоарите.

Навънка заминава, който свари,

тук накрая ще останат само стари.

За какво ни е на нас Европа –

като гледам за нас и тя не тропа.

Ние толкова неща сме сътворили,

а кланяме се все на чужди сили.

Днес всичко тук е ала-бала,

кой ти гледа теб морала?

Щом лъжеш, мамиш и крадеш,

с парите си ще бъдеш вещ.

Но не дай си, Боже, да ти липсват –

отвсякъде веднага те отписват.

Че братът брат си е – нали,

но сиренето е с пари.

Че няма други като онзи кантонер,

който не пожела да е милионер.

Но да не мине съвсем бадева –

с часовник го дариха и със 200 лева.

От новините после всички туй разбраха,

че в последствие от фиша му ги удържаха.

Не ще се оправим и след години стотина –

това е за жалост горчивата истина.

Всеки вместо от нас да се зори,

предлагам: Държавата да се затвори!!!

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....