25 ago 2007, 16:27

Горчивата река

  Poesía
733 0 7
От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".

Със себе си тя ще повлича
духът на умрели мечти,
сърцата, които обичат,
но обич във тях не гори.

Следите на огнена ярост
със нея вървят за ръка.
Далече от тази реалност,
към мрачния бряг на смъртта.

В нея се стичат сълзите
на хиляди тъжни лица,
безспирната болка на дните,
отдадени в чест на скръбта.

Върви тя по пътя самотен,
път, който тя си избра.
Път, в който вечно ще броди
горчивата мътна река...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...