Горчивата река
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".
Със себе си тя ще повлича
духът на умрели мечти,
сърцата, които обичат,
но обич във тях не гори.
Следите на огнена ярост
със нея вървят за ръка.
Далече от тази реалност,
към мрачния бряг на смъртта.
В нея се стичат сълзите
на хиляди тъжни лица,
безспирната болка на дните,
отдадени в чест на скръбта.
Върви тя по пътя самотен,
път, който тя си избра.
Път, в който вечно ще броди
горчивата мътна река...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Косева Всички права запазени
