25.08.2007 г., 16:27

Горчивата река

726 0 7
От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".

Със себе си тя ще повлича
духът на умрели мечти,
сърцата, които обичат,
но обич във тях не гори.

Следите на огнена ярост
със нея вървят за ръка.
Далече от тази реалност,
към мрачния бряг на смъртта.

В нея се стичат сълзите
на хиляди тъжни лица,
безспирната болка на дните,
отдадени в чест на скръбта.

Върви тя по пътя самотен,
път, който тя си избра.
Път, в който вечно ще броди
горчивата мътна река...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...