Aug 25, 2007, 4:27 PM

Горчивата река

  Poetry
730 0 7
От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".

Със себе си тя ще повлича
духът на умрели мечти,
сърцата, които обичат,
но обич във тях не гори.

Следите на огнена ярост
със нея вървят за ръка.
Далече от тази реалност,
към мрачния бряг на смъртта.

В нея се стичат сълзите
на хиляди тъжни лица,
безспирната болка на дните,
отдадени в чест на скръбта.

Върви тя по пътя самотен,
път, който тя си избра.
Път, в който вечно ще броди
горчивата мътна река...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...