25 авг. 2007 г., 16:27

Горчивата река

732 0 7
От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".

Със себе си тя ще повлича
духът на умрели мечти,
сърцата, които обичат,
но обич във тях не гори.

Следите на огнена ярост
със нея вървят за ръка.
Далече от тази реалност,
към мрачния бряг на смъртта.

В нея се стичат сълзите
на хиляди тъжни лица,
безспирната болка на дните,
отдадени в чест на скръбта.

Върви тя по пътя самотен,
път, който тя си избра.
Път, в който вечно ще броди
горчивата мътна река...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...