25 ago 2017, 20:06

Горчиви спомени от детството

704 1 10

Баща ми пак ме бие,

посяга и на майка ми дори.

Нарича ме "Говедо...

или човек ще ставаш...

или умри..."

 

Пак пиян е... мирише на пот...

смърди на дявол...

 

Мама плаче...

моли го да ме остави...

Моли се и страда,

ръцете болни кърши.

Болна е от ревматизъм,

криви са й пръстчетата.

 

Сещам се сега и плача исках да умре,

но прекалено силен бе нещастника.

 

Сега голям съм, но го няма вече,

някъде тормози други.

 

Няма нищо...

 

Ще го пипна и във Ада!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Христо, не съжалявай, че си го публикувал. Аз не те съжалявам (съжалявам означава съвсем друго... Аз също не искам да ме съжаляват) Просто сърцето ме боли, когато деца страдат, защото са най - крехки и беззащитни... И аз те обичам, мъчно ми е че си преживял това... Но сега се радвайте един на друг с майка ти! Аз моите родители отдавна ги изгубих и много ми липсват.... Поздрави!
  • Цъки, стиховете ти са чисти и въздействащи, не бих си позволила да съжалявам. Респектирана съм от силата да споделиш и да бъдеш искрен, за това се иска смелост и сила. Хубава вечер!
  • Да, на мен се случваше ..вече е отдавна отминало .. не трябваше да го публикувам (прекалено лично е)
    няма да го понеса ако ме съжалявате .. написах го вчера в момент на слабост.. Обичам Ви! .. така да знаете! Вие сте моето семейство..
  • Господи, ако ти си лирическият, колко си страдал!... И майка ти също... Господ е справедлив и всеки накрая получава заслуженото!... Но ти трябва да намериш сили да простиш, защото иначе вредиш на себе си... Поздравления за разтърсващия стих! Прегръщам те!
  • Тежки спомени! А казват, че детството било най-щастливото време! Не мисля така! И то е като всяко друго! За едни щастливо, за други - нещастно! Поздрав, Цъки!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....