25 ago 2017, 20:06

Горчиви спомени от детството

707 1 10

Баща ми пак ме бие,

посяга и на майка ми дори.

Нарича ме "Говедо...

или човек ще ставаш...

или умри..."

 

Пак пиян е... мирише на пот...

смърди на дявол...

 

Мама плаче...

моли го да ме остави...

Моли се и страда,

ръцете болни кърши.

Болна е от ревматизъм,

криви са й пръстчетата.

 

Сещам се сега и плача исках да умре,

но прекалено силен бе нещастника.

 

Сега голям съм, но го няма вече,

някъде тормози други.

 

Няма нищо...

 

Ще го пипна и във Ада!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Христо, не съжалявай, че си го публикувал. Аз не те съжалявам (съжалявам означава съвсем друго... Аз също не искам да ме съжаляват) Просто сърцето ме боли, когато деца страдат, защото са най - крехки и беззащитни... И аз те обичам, мъчно ми е че си преживял това... Но сега се радвайте един на друг с майка ти! Аз моите родители отдавна ги изгубих и много ми липсват.... Поздрави!
  • Цъки, стиховете ти са чисти и въздействащи, не бих си позволила да съжалявам. Респектирана съм от силата да споделиш и да бъдеш искрен, за това се иска смелост и сила. Хубава вечер!
  • Да, на мен се случваше ..вече е отдавна отминало .. не трябваше да го публикувам (прекалено лично е)
    няма да го понеса ако ме съжалявате .. написах го вчера в момент на слабост.. Обичам Ви! .. така да знаете! Вие сте моето семейство..
  • Господи, ако ти си лирическият, колко си страдал!... И майка ти също... Господ е справедлив и всеки накрая получава заслуженото!... Но ти трябва да намериш сили да простиш, защото иначе вредиш на себе си... Поздравления за разтърсващия стих! Прегръщам те!
  • Тежки спомени! А казват, че детството било най-щастливото време! Не мисля така! И то е като всяко друго! За едни щастливо, за други - нещастно! Поздрав, Цъки!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...