25.08.2017 г., 20:06

Горчиви спомени от детството

698 1 10

Баща ми пак ме бие,

посяга и на майка ми дори.

Нарича ме "Говедо...

или човек ще ставаш...

или умри..."

 

Пак пиян е... мирише на пот...

смърди на дявол...

 

Мама плаче...

моли го да ме остави...

Моли се и страда,

ръцете болни кърши.

Болна е от ревматизъм,

криви са й пръстчетата.

 

Сещам се сега и плача исках да умре,

но прекалено силен бе нещастника.

 

Сега голям съм, но го няма вече,

някъде тормози други.

 

Няма нищо...

 

Ще го пипна и във Ада!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Христо, не съжалявай, че си го публикувал. Аз не те съжалявам (съжалявам означава съвсем друго... Аз също не искам да ме съжаляват) Просто сърцето ме боли, когато деца страдат, защото са най - крехки и беззащитни... И аз те обичам, мъчно ми е че си преживял това... Но сега се радвайте един на друг с майка ти! Аз моите родители отдавна ги изгубих и много ми липсват.... Поздрави!
  • Цъки, стиховете ти са чисти и въздействащи, не бих си позволила да съжалявам. Респектирана съм от силата да споделиш и да бъдеш искрен, за това се иска смелост и сила. Хубава вечер!
  • Да, на мен се случваше ..вече е отдавна отминало .. не трябваше да го публикувам (прекалено лично е)
    няма да го понеса ако ме съжалявате .. написах го вчера в момент на слабост.. Обичам Ви! .. така да знаете! Вие сте моето семейство..
  • Господи, ако ти си лирическият, колко си страдал!... И майка ти също... Господ е справедлив и всеки накрая получава заслуженото!... Но ти трябва да намериш сили да простиш, защото иначе вредиш на себе си... Поздравления за разтърсващия стих! Прегръщам те!
  • Тежки спомени! А казват, че детството било най-щастливото време! Не мисля така! И то е като всяко друго! За едни щастливо, за други - нещастно! Поздрав, Цъки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...