9 jul 2019, 9:14

Горчиво

  Poesía
650 2 14

Ще се разтворя в

красотата.

Само миг

и реката ще впие

побелели пръсти

в рамото на морето

и пясъкът ще изпие

последната глътка

сладка вода.

Ще бъде горчиво.

Като раздяла.

Като сбогом на река,

сляла се с бездната

на морето.

Като детство,

гледащо

през прозореца, вън,

долепило носле до стъклото,

а ти си вътре

като щурче

под стъклен похлупак.

Ще бъде горчиво, горчиво

като спомен за море

и спомен за спомена.

И сладко

като обещание

за нова горест.

 

 

 

7.07.1998

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявам се, сетих се, че и "Неделя" съм публикувала тук. То е от същия цикъл. В него вече има любовна тема, но е измислена. Понякога мъжкото присъствие действа разведряващо, особено в обстановка, където работят предимно жени. Но не е задължително да има любовна история, за да напишеш стихотворение, както вече казах.
  • Благодаря, Ани, но и емоциите са сложни и никога не са само с + или -. Затова е обещание за нова горест. И животът, и чувствата ни са противоречиви и това ги прави интересни. Аз не бих нарекла спомените тук "мили". Бях потисната от обстановката във фирмата, в която работех, а всичко беше остъклено и от втория етаж се виждаше цялото предприятие. Така човек имаше чувството, че никога не е сам, като в "Биг Брадър". Отгоре на всичко ми се подиграха, че ще видя Гърция и гръцкото море през крив макарон. Е, видях го. 10 години по-късно. Но това стихотворение е част от цикъл и трябва да се чете комплексно. По-нататък може да пусна и другите части. Засега са само "Горчиво" и "Черно на бяло".
  • В тъгата, особено, когато в нея валят мили спомени, които са неуловими като снежинки, винаги има нещо красиво и пречистващо. Хареса ми емоцията в думите ти.
  • И, някои депресии, особено след тежка загуба, се лекуват, ако има на кого да си го изкараш, ако постигнеш една, дори и илюзорна, победа. Стига да има кой да си подложи врата за отсичане на главата. Някои, като мен, инстинктивно подлагат врат. Дано да си се почувствала по-добре. Ако ти е малко, пак заповядай, на мен главите ми никнат бързо, като на жертвоготовна ламя. Не искам обаче да обсъждам типа хора, които се утешават, като нараняват. Не всички са такива. Приятна вечер.
  • Тези оценки ще останат в историята на сайта като оценки за автора, а не за стихотворението. Дано поставилите ги знаят какво правят. А тук "красота" е красотата на белия лист с черни букви и в стихотворението ми "Черно на бяло", което е второто от цикъла, това си личи. Това за тези, които не са го чели. Тук "Снежанка" няма нищо общо. Писала съм го, когато работех в гръцка шивашка фирма и учех гръцки. Кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука и това е факт. Гръцките букви за мен са изключително красиви. Благодаря, Мая, за "услугата". Сигурно се гордееш със себе си. Аз не се сърдя за оценките, само ми е тъжно за поставилите ги.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...