МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
9.07.2019 г., 9:14 ч.

Горчиво 

  Поезия
400 2 14

Ще се разтворя в

красотата.

Само миг –

и реката ще впие

побелели пръсти

в рамото на морето

и пясъкът ще изпие

последната глътка

сладка вода.

Ще бъде горчиво.

Като раздяла.

Като сбогом на река,

сляла се с бездната

на морето.

Като детство,

гледащо

през прозореца, вън,

долепило носле до стъклото,

а ти си вътре –

като щурче

под стъклен похлупак.

Ще бъде горчиво, горчиво

като спомен за море

и спомен за спомена.

И сладко –

като обещание

за нова горест.

 

 

 

7.07.1998

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Извинявам се, сетих се, че и "Неделя" съм публикувала тук. То е от същия цикъл. В него вече има любовна тема, но е измислена. Понякога мъжкото присъствие действа разведряващо, особено в обстановка, където работят предимно жени. Но не е задължително да има любовна история, за да напишеш стихотворение, както вече казах.
  • Благодаря, Ани, но и емоциите са сложни и никога не са само с + или -. Затова е обещание за нова горест. И животът, и чувствата ни са противоречиви и това ги прави интересни. Аз не бих нарекла спомените тук "мили". Бях потисната от обстановката във фирмата, в която работех, а всичко беше остъклено и от втория етаж се виждаше цялото предприятие. Така човек имаше чувството, че никога не е сам, като в "Биг Брадър". Отгоре на всичко ми се подиграха, че ще видя Гърция и гръцкото море през крив макарон. Е, видях го. 10 години по-късно. Но това стихотворение е част от цикъл и трябва да се чете комплексно. По-нататък може да пусна и другите части. Засега са само "Горчиво" и "Черно на бяло".
  • В тъгата, особено, когато в нея валят мили спомени, които са неуловими като снежинки, винаги има нещо красиво и пречистващо. Хареса ми емоцията в думите ти.
  • И, някои депресии, особено след тежка загуба, се лекуват, ако има на кого да си го изкараш, ако постигнеш една, дори и илюзорна, победа. Стига да има кой да си подложи врата за отсичане на главата. Някои, като мен, инстинктивно подлагат врат. Дано да си се почувствала по-добре. Ако ти е малко, пак заповядай, на мен главите ми никнат бързо, като на жертвоготовна ламя. Не искам обаче да обсъждам типа хора, които се утешават, като нараняват. Не всички са такива. Приятна вечер.
  • Тези оценки ще останат в историята на сайта като оценки за автора, а не за стихотворението. Дано поставилите ги знаят какво правят. А тук "красота" е красотата на белия лист с черни букви и в стихотворението ми "Черно на бяло", което е второто от цикъла, това си личи. Това за тези, които не са го чели. Тук "Снежанка" няма нищо общо. Писала съм го, когато работех в гръцка шивашка фирма и учех гръцки. Кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука и това е факт. Гръцките букви за мен са изключително красиви. Благодаря, Мая, за "услугата". Сигурно се гордееш със себе си. Аз не се сърдя за оценките, само ми е тъжно за поставилите ги.
  • Интересни асоциации е предизвикало стихотворението ми у теб, Николай. Благодаря за коментара.
  • Щурче ще търкулне вятърна питка!
    Красота между нарцис и лудост!
    Прозорец с дъжд ще ругае, спомен в спомен.
    Сбогом си каза реката, с естуарно отвличане!
    Бездна до бездна, морето ще търси!
    Запомни светлина се търси и помни!
    В сенки, в сенки заспали човешки!
    В лунички на птица и ирис небесен!
    By niki_art!

    Браво Мария!
  • Хареса ми! Браво!
  • Благодаря, Георги.
  • Текстът е хубав, има поетичност в него. Има и образност.
    Въпреки несъгласието и разминаването ни по доста неща, в едно си много права, тук се оценяват творбите, а не личността зад тях.
    Точно това направих и аз в момента.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Райна. но въпросът е принципен. Това Е поезия, дори и на някой да не му отърва. И то качествена. Некачествената си я знам. А стихотворението на Йоана "Прецъфтяване" е проза. Съжалявам. Липсва му логическата мелодичност /която не е задължително да е в един и същи размер/. Това не се учи, то идва отвътре, може да се доближи, но ако го нямаш в себе си, няма да се прояви, колкото и да те "вдъхновяват" и да подражаваш. Затова аз не се срамувам и от подражанията си, човек се учи чрез подражание, но после надгражда. Пожелавам и на Йоана да надгради, талантлива е и вярвам, че може да го постигне. Но трябва да оценяваме конкретното стихотворение, а не човека. Оценките, смятам, са необходими, за сверка на часовника, но трябва да са обективни, доколкото е възможно. Това е моето мнение. И, Николай, обещах ти едно от стихотворенията си с "прозорци", ето го.
  • Мен не ме интересува какво е и къде ще го впишат разбиращите.
    АЗ чета и чувствам, ако има нещо за чувстване, винаги стойностно написаните неща остават свой послевкус.
    Хубав ден, Мария и твори както сърцето ти казва!
  • Благодаря, Райна, че коментира и че харесваш стихотворението, въпреки, че някои ще кажат, че и това е проза.
  • Много ме развълнува. Истинско е и финалът е толкова точен!
Предложения
: ??:??