И тази нощ за тебе аз ще пия,
от виното, което пихме ние.
Преглъщам го със мъка и не крия -
горчиво е, но пак си казвам: Пий!
В кристална чаша с виното червено
се взирам аз до късно със тъга.
Отпивам глътка, шепна си: Простено!
Но пак ме стяга пустата душа!
Отпивам пак, дали си струва?
Отвън просветва, тръгва си нощта.
Сърце се с вино не лекува,
не се лекува с вино и душа! ...