Горчиво вино
И тази нощ за тебе аз ще пия,
от виното, което пихме ние.
Преглъщам го със мъка и не крия -
горчиво е, но пак си казвам: Пий!
В кристална чаша с виното червено
се взирам аз до късно със тъга.
Отпивам глътка, шепна си: Простено!
Но пак ме стяга пустата душа!
Отпивам пак, дали си струва?
Отвън просветва, тръгва си нощта.
Сърце се с вино не лекува,
не се лекува с вино и душа!
Това, което на човек му стига,
е чаша обич - три пъти на ден!
Честит ще е и тост ще вдига,
а виното горчиво е за мен!
Последна глътка, слънцето изгрява,
проблясва пак червена течността!
Напразно пих, любов се не забравя -
отнасяш я дори във вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
Тя разваля вкусът на виното
