Любовта понякога горчи
като старо вино отлежало,
щом в чашата кристална заблести,
приканва те, отпий ме за начало.
Отпиваш го на малки глътки ти,
плахо, бавно, неритмично,
и щом в очите огън заблести,
сърцето ти запява мелодично.
И после... пиеш, пиеш до премала,
а жажда непозната те мори.
Любов мечтаеш, разцъфтяла,
душевната градина да краси.
* * *
Но след пияна нощ се будиш трезва
и някак във устата ти горчи.
Вкусът тръпчив в душата е оставил
от приказката чудна две следи.
Така... до следващата чаша вино.
До следващата глътка чакан зов,
която знаеш, че отпиват смелите
приемащи живота си с любов!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: