20 abr 2017, 15:29

Гордост

  Poesía » Otra
630 1 0

Не моля, когато изгарям от жажда.

Не моля за залъче хляб.

Не моля за обич, когато ме смазва

студен, безразличен светът.

Закрила не търся!

Все тъй на открито -

мишена под прицел

на трудна съдба.

И лятната жега,

и зимните бури

посрещам сама.

Когато ранена в сърцето

оставам без сила, без дъх,

не стоя на колене,

и нивга не падам -

запазила гордия дух.

... И само насън доверчиво се свивам

под нечие топло крило.

Излъгала себе си, кротко заспивам.

Но съмне ли, зная - 

сън е било...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...