27 ago 2007, 11:25

Гордост

  Poesía
660 0 8
Приведени дървета, ниско над земята,
с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!
Живейте си живота , докато е младост!
  (първа, втора, трета, нека да е младост)
И старостта не е обикнала вашата врата!

Приведени дървета, ниско над земята,
облъчени от капчица безсмъртие!
Превърнали се в капчица живот,
щастливи, никога не поразявани от гръм!

Приведени дървета, ниско над земята,
пълни сте с тайни и очи неуязвими!
Герои сте на филми нями и безцветни!
Издигате се гордо, незабележимо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих!
  • Благодаря и на теб, мила Вероника!!!
  • Благодаря ви, мили Гале и Веси!
    А Гале и аз много съжалявам, че не си оставих пролука,
    много ми станаха отсъствията за това лято, изпращах децата на море
    но за следващата среща, просто без мен, не.
    Ние с теб винаги може да се видим в В. Търново, ако желаеш.
    Поздрави, специални!!!
  • Приведени дървета, ниско над земята,
    с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!

    Страхотен стих-важното е да успеем да разберем какво искат да ни кажат
  • Мариола,много съжалявам,че нямах щастието да се запозная с теб на живо
    !!!
    Стихът ти е великолепен,макар и много тъжен!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...