27.08.2007 г., 11:25

Гордост

661 0 8
Приведени дървета, ниско над земята,
с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!
Живейте си живота , докато е младост!
  (първа, втора, трета, нека да е младост)
И старостта не е обикнала вашата врата!

Приведени дървета, ниско над земята,
облъчени от капчица безсмъртие!
Превърнали се в капчица живот,
щастливи, никога не поразявани от гръм!

Приведени дървета, ниско над земята,
пълни сте с тайни и очи неуязвими!
Герои сте на филми нями и безцветни!
Издигате се гордо, незабележимо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!
  • Благодаря и на теб, мила Вероника!!!
  • Благодаря ви, мили Гале и Веси!
    А Гале и аз много съжалявам, че не си оставих пролука,
    много ми станаха отсъствията за това лято, изпращах децата на море
    но за следващата среща, просто без мен, не.
    Ние с теб винаги може да се видим в В. Търново, ако желаеш.
    Поздрави, специални!!!
  • Приведени дървета, ниско над земята,
    с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!

    Страхотен стих-важното е да успеем да разберем какво искат да ни кажат
  • Мариола,много съжалявам,че нямах щастието да се запозная с теб на живо
    !!!
    Стихът ти е великолепен,макар и много тъжен!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...