14 oct 2012, 15:01

Горе главата

  Poesía » Otra
1.2K 0 1

Понякога дори е достатъчна само
искряща усмивка от детско лице.
И в някоя вечер на някое рамо
глава да опреш, да протегнеш ръце.

 

Понякога, когато загубиш надежда,
когато мрачни мисли те обгърнат.
Тогава с магия някой те отвежда,
очите ти - нов свят да зърнат.

 

Както слънчевият лъч изгрява
и в най-облачния мрачен ден.
И кокичето път си проправя
през снежна покривка-пролетен ден.

 

Вдигни очи и продължи да се бориш,
да търсиш светлина и надежда напред.
Не се отказвай всеки път, като видиш,
че крайната цел е далече от теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...