Oct 14, 2012, 3:01 PM

Горе главата

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Понякога дори е достатъчна само
искряща усмивка от детско лице.
И в някоя вечер на някое рамо
глава да опреш, да протегнеш ръце.

 

Понякога, когато загубиш надежда,
когато мрачни мисли те обгърнат.
Тогава с магия някой те отвежда,
очите ти - нов свят да зърнат.

 

Както слънчевият лъч изгрява
и в най-облачния мрачен ден.
И кокичето път си проправя
през снежна покривка-пролетен ден.

 

Вдигни очи и продължи да се бориш,
да търсиш светлина и надежда напред.
Не се отказвай всеки път, като видиш,
че крайната цел е далече от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...