Oct 14, 2012, 3:01 PM

Горе главата

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Понякога дори е достатъчна само
искряща усмивка от детско лице.
И в някоя вечер на някое рамо
глава да опреш, да протегнеш ръце.

 

Понякога, когато загубиш надежда,
когато мрачни мисли те обгърнат.
Тогава с магия някой те отвежда,
очите ти - нов свят да зърнат.

 

Както слънчевият лъч изгрява
и в най-облачния мрачен ден.
И кокичето път си проправя
през снежна покривка-пролетен ден.

 

Вдигни очи и продължи да се бориш,
да търсиш светлина и надежда напред.
Не се отказвай всеки път, като видиш,
че крайната цел е далече от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...