30 jul 2008, 19:02

Горешо тяло

984 0 1

Усетих как се движа - като пеперуда.

Как искам да те докосна, слънчице.

Трептя - като месечинка.

Не те преследвам, а те улавям.

Ти си светлината.

Рисувам те с устни.

Говоря ти и сякаш ме чуваш.

Сянката ме сковава.

Разтварям те...

Водата се стича по мене.

Тялото ми трепти.

Говоря ти.

Сякаш всичко е зелено.

Нима не можеш да ме погледнеш.

Тогава ме усети.

Гориш за мен...

Но те оставих пленен по мене.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...