30 июл. 2008 г., 19:02

Горешо тяло

983 0 1

Усетих как се движа - като пеперуда.

Как искам да те докосна, слънчице.

Трептя - като месечинка.

Не те преследвам, а те улавям.

Ти си светлината.

Рисувам те с устни.

Говоря ти и сякаш ме чуваш.

Сянката ме сковава.

Разтварям те...

Водата се стича по мене.

Тялото ми трепти.

Говоря ти.

Сякаш всичко е зелено.

Нима не можеш да ме погледнеш.

Тогава ме усети.

Гориш за мен...

Но те оставих пленен по мене.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...