30.07.2008 г., 19:02

Горешо тяло

981 0 1

Усетих как се движа - като пеперуда.

Как искам да те докосна, слънчице.

Трептя - като месечинка.

Не те преследвам, а те улавям.

Ти си светлината.

Рисувам те с устни.

Говоря ти и сякаш ме чуваш.

Сянката ме сковава.

Разтварям те...

Водата се стича по мене.

Тялото ми трепти.

Говоря ти.

Сякаш всичко е зелено.

Нима не можеш да ме погледнеш.

Тогава ме усети.

Гориш за мен...

Но те оставих пленен по мене.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...