Усетих как се движа - като пеперуда.
Как искам да те докосна, слънчице.
Трептя - като месечинка.
Не те преследвам, а те улавям.
Ти си светлината.
Рисувам те с устни.
Говоря ти и сякаш ме чуваш.
Сянката ме сковава.
Разтварям те...
Водата се стича по мене.
Тялото ми трепти.
Говоря ти.
Сякаш всичко е зелено.
Нима не можеш да ме погледнеш.
Тогава ме усети.
Гориш за мен...
Но те оставих пленен по мене.
© Десислава Танева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
