Все още помня - палеше нощта
горещи клади в пазвата на юли.
Светът бе нежни устни на жена,
ръце на мъж и знойна, лятна лудост.
Светът бе само твоите очи,
разгарящи безмилостно плътта ми,
светулки в мрака, песен на щурци
и устремът на жадните ти длани.
Край нас една ромóлеща река,
унесена, забрави да отплува.
А южен вятър, сънните цветя,
целуваше със полъха си влюбен. ...